Свойства на моторните масла

Изисквания: Маслата употребявани в двигателите с вътрешно горене, работят при много тежки условия: високи и рязко променящи се налягания и температури, химично въздействие от кислорода във въздуха, серистата киселина от сярата в горивото, разреждането от кондензираното гориво при студен двигател и др. Към маслата се предявяват високи изисквания: да образуват устокчив маслен слой, да притежават определен вискозитет, изменящ се в малки граници, да издържат на високи температури, да са химически стабилни и чисти, да не съдържат вода, механични примеси и др. На тези изисквания най-пълно отговарят минералните масла получени при преработката на суровото земно масло (нефта). Свойства: Според съществуващите стандарти и изисквания моторните масла притежават определени физико-химични свойства. Вискозитет на маслата е най-важното им свойство. Той определя големината на междумолекулните сили на привличане. За образуване не маслен слой между триещите се повърхнини е необходимо маслото да притежава определен вискозитет. Употребата на масла с по-голям вискозитет увеличава работата за преместване на частиците една спрямо друга, като се рискува да не се достави масло до някои от триещите се повърхнини.Употребата на масла с по-малък вискозитет от определения не дава възможност за образуване на непрекъснат маслен слой между движещите се повърхнини. И в двата случая износването на частите е ускорено и може да доведе до изваждане на целия двигател от строя. Вискозитетът на моторните масла е динамичен и кинематичен. Динамичният вискозитет изразява вътрешното триене и представлява силата на съпротивление при преместване на два слоя течности. Единицата за динамичен вискозитет е Pa.s. Кинематичният вискозитет изразява същото вътрешно триене в масления слой, но представлява отношение на динамичния вискозитет към плътността на маслото. Еденицата за кинематичен вискозитет е . Вискозитетът на моторните масла се определя при сто градуса по целзий, защото тази температура е най близка до работната, също и това, че с увеличаването и вискозитетът се намалява незначително. Температура на сгъстяване.Определя загубата на течностната подвижност на маслото.При тази температура маслото, налято в епруветка поставена под наклон от 45 градуса, остава неподвижно. Маслата с добри качества имат температура на сгъстяване от -25 до -35 градусапо целзий.От тази температура се определят пусковите свойства на маслото. Пламна температура се нарича най-ниската температура на маслото при която неговите пари се запалват мигновено при приближаване на пламък.Температурата на горене е минималната температура при която се запалва самото масло. Практическо значение за двигателите има пламната температура, която при масла за бензинови двигатели е 180-200 градуса целзий а за дизелови 195-210 градуса целзий. Корозионните качества на моторните масла се характеризират с киселинното число.То се изразява с милиграмове калиева основа необходима за неутрализиране на органичните киселини в 1g масло. Склонността на маслата към нагарообразуване се характеризира с коксовото число. Определя се в тегловни единици при комбинираното изпаряване и изгаряне на определено количество масло до образуване на твърд остатък – кокс. Пепелността показва присъствието на соли на органичните минерални киселини. Тя трябва да бъде минимална, защото увеличава нагарообразуването. Термоокислителната стабилност дава възможност за оценка на склонността на маслата към образуване на лакообразни напластявания. Лакообразните вещества се получават при разлагане на маслата под 200 градуса целзий. Те се напластяват по масло проводите, като ги запушват , а напластени по каналите на буталото запичат уплътнителните пръстени (сегменти). Присъствието на вода и механични примеси в двигателните масла е недопустимо. Прибавки към маслата. За подобряване качествата на маслата към тях се добавят малки количества неорганични съединения. Според влиянието им върху свойствата на маслата те се делят на групи: 1. Депресивни прибавки- намаляват температурата на сгъстяване и подобряват пускането на двигателя. 2. Противокорозионни прибавки. 3. Противопенни прибавки – намаляват пенообразуването в маслото при работа на двигателя. 4. Миещи прибавки – намаляват получаването на нагар по горещите части и лакообразуването. 5. Вискозитетни прибавки – изменят вискозитета и подобряват вискозитетно-температурните свойства. 6. Противоокислителни прибавки – подобряват химичната устойчивост на маслото против окисляване. В зависимост от експлоатационните си свойства произвежданите в България до скоро масла са разделени на четири основни групи: велана (В), селена (С), диона (Д) и емера (Е). Маслата от различните групи се прилагат според режима на работа на двигателя, честотата на въртене и мощността. Всяка група има по четири вискозитетни класа които показват кинематичния вискозитет. Трябва да се отбележи, че не трябва да се смесват различни групи масла тъй като те се различават по количеството и качеството на прибавките, тъй като трябва да отчетем, че една и съща прибавка се проявява по различен начин в присъствие на други или в различни експлоатационни условия. Източник: http://howto.dzenno.com

Няма коментари:

Публикуване на коментар